You are here: Home Нормативни актове
Български (България)English (United Kingdom)



Вход

Контакти

адрес: София 1404
ул. "Твърдишки проход" 23,
ет. 3, офис 10-11
тел:(+359 2) 818 58 50
факс: (+359 2) 818 58 59
e-mail: bulmonte@mail.bg

Виж карта

Нормативни актове ПДФ Печат Е-мейл

Дефиниции за планина

От крайната необходимост при формулирането на политика по отношение на планините е точното определяне на границите на тези райони. В повечето страни са използвани критериите определени от директивата на Европейската общност (EU-CEE 75/268) и свързаните с тях наредби както следва: височина, комбинирана в много случай с наклона и в някои случай с други критерии (като климат и топография). Като цяло се наблюдава намаляване на височинния праг в Европа, от юг на север (Таблица 1.1). Основната причина за обширното дефиниране на границите на тези планински райони се налага от факта че много селскостопански земи имат ограничена продуктивност и се нуждаят от допълнителни субсидии а това зависи от това дали те се намират в планински или равнинни райони. По този начин намалената продължителност на вегетативния период на селскостопанските растения в страните намиращи се на високите северни ширини оказва влияние на адаптационните механизми на регионалните насоки за действие. Дефинициите за планини са направени по сходни причини с гореспоменатите както за страните кандидатки за ЕС (Таблица 1.2.) така и за Норвегия (600 м). По отношение на изследваната област допустимите прагове са високи в повечето планински държави, като пример за това е Швейцария, където само 24 % от територията и се причислява към планинската според дефинициите формулирани от техния закон за планините [LIM], населеността също е взета като критерии. Много от експертите чието мнение е взето под внимание смятат че планинските райони трябва да бъдат по-широко дефинирани, чрез използването на социални и на околната среда индикатори. В определени случай съществуват две или три дефиниции с припокриващи се граници или с невключени части (виж, секция 3.7):

  •  Планини определени като неплодородни селскостопански области (LFA), според директивата на Европейската общност (EU-CEE 75/268) в наредба 950/97 и по-късно създаден член 18 от наредба 1257/99. Тази дефиниция е по-често срещана в документите за членство в ЕС от новите страни кандидатки за членство тъй като ограничаването на площта на неплодородните селскостопански области е предпоставка за получаването на компенсаторни записи;
  •  Планини, определени като земеделски земи преди разширяването на ЕС (в Австрия и България);
  •  Планини, определени като мулти-секторни планове за действие или цялостно развитие в регионален или национален контекст (напр. Закона за масивите във Франция);
  •  Планински райони, определени от международни споразумения (напр. Алпийската конвенция);
  •  Планини, определени за специфични изследвания или цели (напр. областите над горския пояс в планините, както е споменато в Шведския доклад за опазване на околната среда).

Тези ограничения в определянето на границите заедно с областите включени в структурни фондове (таблица 1, 2 ), правят разбирането за развитието на планинските райони и планините комплексен процес.

 

Определяне на границите на масивите

Само Франция има развита концепция относно планинските масиви на политическо и оперативно ниво с цел да предлага,дискутира и прилага основни насоки и мерки на транс-регионално ниво съответстващо с планинския периметър. Масивите съществуват като концепция от 1973, но едва през 1995 са определени според “Планинският Закон” като удължение на планинските зони заедно със съседни области свързани с тях.Масивите са непрекъснати области,но някои части от изолираните френски планини (Морван) на са включени в определението за масиви. В Италия, Планинската Общност (група или части от общини) е специфичен инструмент,който се използва за осъществяването на политиката по отношение на планините. Алпийската и Карпатската Конвенция се осъществяват на по-широко транс-национално ниво на масивите.Понастоящем членовете на Конвенцията са приели карта на областта ,която се покрива от Алпийската Конвенция.Това не се отнася за Карпатската Конвенция.

 

Специфично планинско законодателство

Специфично планинско законодателство съществува само в държави с добре развита политика по отношение на планинските области като Италия,Франция или Швейцария.Първо това бил швейцарски закон за Инвестиции в планинските региони (LIM) приет през 1974 и допълнен през 1997.В Италия, Конституцията от 1948 споменава планините като области със специфични нужди, дефинирани са планинските общини през 1971, а планинският закон е приет през 1994.Първото определяне на планините във Франция било през 1961, последвано от планинският закон през 1985. В Испания определение за планински области е изготвено през 2002 по време на Международната година на планините. Що се отнася до държавите-кандидатки и новите членки,планинските закони са на различен етап на подготовка и одобрение,като в Румъния. В Полша планинският акт съществуващ от 1986 е анулиран през 1989. Изготвени са и други актове, но нито един не е узаконен. Планинското законодателство може да бъде на суб-национално ниво както Високопланинският закон на Каталуния (Испания),приет през 1983г. , и закона за планините Апусени (Румъния), датиращ от 2000г. В Австрия,Федералното Канцлерство представи “Специална Инициатива за Планинската област” през 1979,но след това е разширена в други части на страната през 1985 и преименувана на “Инициатива за автентично регионално развитие “.В някои страни законодателството се отнася специално за планинското земеделие като цяло,като в Австрия, където датиращата от 1972 г. специална програма за планинските фермери е разширена до други части на страната и Испания, където Закона за Планинското земеделие е приет през 1982 г. В други страни законодателството може да се отнася за специфични селскостопански дейности, като млекопроизводството – главно срещащо се в планинските райони-в Румъния.Страните с най-много планински определения и закони са представени сумарно на таблица 8.3.

 

Държави с по-развити определения и закони за планинските райони

Държава Планински определения на границите Планински закон

LFA Nat/Reg Конвенция

Австрия да не Алпийска Специална инициатива за планинските райони Специална програма за планинските фермери

България не да НЕ

Франция да да Алпийска Планински закон (1985)

Италия да 1952 Алпийска Планински закон (1994)

Полша не Проект Карпатска Предишен планински закон(1986-89),в процес на развитие

Румъния подготовка да Карпатска Планинският закон чака одобрение

Испания да да НЕ Закон за инвестициите в планинските райони(1974,1997)

Закон за селското стопанство(включващо планинските райони)

 

Центрове и програми за изследвания и обучение

В държавите със обширни планински райони са създадени центрове за изследвания и обучение, които поемат задълженията свързани с инвентара, анализират планинските тенденции и насочености, представят нови идеи за развитие и предлагат обучение както в изследователския, така и в ресурсният мениджмънт. Тези центрове са изключително важни за подобряване развитието и изпълнението на политиките спрямо планинските райони. С помощта на съществената информация с която разполагат (особено тенденции , изискващи особен вид политика и нейното приложение) допринасят за насърчаване на иновациите и усвояване на мениджмънта на планинските ресурси. Изследователските центрове са многобройни и солидни в Австрия, Франция, Италия, Норвегия и Швейцария, както и в някои новоприети страни членки като Румъния и Словакия. Като цяло, такива институции има повече в алпийските страни.Обучителните центрове са главно ориентирани към селското стопанство, ненасочени към други планински професии освен към планинското водачество и ските. Силната политика по отношение на планинските райони навсякъде е свързана с наличието на изследователски центрове.За да се продължи подобряването на разбирането на въпросите свързани с планинските райони,са необходими ефективни местни/национални институции и Центрове за обучение, изследване и тренинг в различни държави – както членки на ЕС, така и новоприети държави членки.